Всички казват, че програмистите са “специален тип” хора и трябва да се следват определени конвенции при комуникацията с тях, както и при управлението им. Но истината е, че не само при кодерите нещата са така. Когато управляваш проект по информационни технологии, трябва да се съобразяваш с неписани правила за поставяне на задачи и начин на общване с всеки отделен специалист от екипа. В тази статия ще разгледам 6 неща, които не трябва да казваме на един тестер.
1. “Не може ли малко да побързаш с тестването? Гоним много кратки крайни срокове.”
Доброто тестване никога не трябва да бъде претупвано. В идеалния вариант то трябва да започне във фазата на дизайна и да продъжи през целия проект. Целта на софтуерното тестване е валидиране на изискванията за дизайна, но за да бъде ефективно, то трябва да започне още на етап общ дизайн на софтуера. Ако тестването започне по-късно, то може да бъде по-малко ефективно. Дизайнерите трябва да се синхронизират с тестерите, програмистите също трябва да се сработят с тях и се губи ценно време от екипите екипи за постигане на технологията, която да покрие очакванията. Ако работите по този начин, открили сте рецептата за закъснения, обърквания и надвишаване на бюджета!
Започването на процеса по тестването заедно с дизайна на софтуера помага на тестерите да са включени в процеса още от самото начало. По този начин те познават продукта и могат да съдействат на по-ранен етап. По този начин тестването е с по-добри резултати и се постига по-добър продукт.
2. “Сигурен си, че тук няма никакви грешки, нали?”
Jon Bach твърди, че тестването не е процес по “осигуряване на качеството” (“quality assurance”), а по-скоро “помощ за качеството” (“quality assistance”). По принцип качеството няма как да бъде оценено изцяло, затова работата на тестера не е да докаже, че продъктът е абсолютно безгрешен, а че покрива (или не) определен набор от стандарти, които варират в зависимост от изискванията на клиента. Оставете извънземните обещания на отдела по маркетинг и продажби и запазете тестването в сферата на реалността.
3. “Ти трябва да си отегчен до смърт”
Това е много популярен мит, който обаче много лесно може да бъде опроверган. Ако отидете на някоя конференция за тестване, прочетете няколко блога на тестери или статии за анализ на качеството на софтуера, бързо ще разберете колко много страст влагат тестерите в своята работа. Едно изказване на Michael Bolton много добре описва това:
“Тестването е нещо, което правим с мотиваця за откриване на нова информация. Тестването е процес на проучване, откриване, разследване и обучение. Когато ние конфигурираме, задействаме и наблюдаваме продукта с намерението да го оценим или да открием проблем, за който предполагаме, ние тестваме. Тестваме, когато се опитваме да открием обсега и ограниченията в продукта и дизайна му ии до голяма степен ние се движим от въпроси, на които преди това не е било отговорено или изобщо не са били поставяни.”
4. “Нямах време да прочета репорта ти за грешките. Ще ми го разкажеш ли за 5 секунди?”
Тестерите (или добрите сред тях) прекарват голяма част от времето си в изготвяне на своите бъг репорти с прецизност, точнот и описване на стъпки за възпроизвеждане на грешката. Когато мениджъра на проекта, разработчика или някой от другите отдели прояви незаинтересованост към разбирането на пълната тежест на бъга, тези хора не само губят времето на тестера, но това може да доведе до сериозни проблеми в по-нататъшната работа по проекта. Причината би трябвало да бъде очевидна. На въпроса: “Можеш ли да ми представиш доклада за 5 сек?” един тестер би отговорил: “Цели 5 секунди, а какво ще кажеш да ти го разкажа в 4 думи – прочети ш*бания ми доклад!“… е, може и да не ви го каже, но със сигурност ще си го помисли!
5. “Ти наистина си много готин човек. Не ме интересува какво казват програмистите!”
Това разбира се е в шеговит план, но ако трябва да сме сериозни нещата стоят така. Разработчиците и тестерите не винаги са в много добри отношения и за това си има проста причина – когато нечия работа е да критикува твоята, няма как да си най-големият му привърженик. Същото нещо казва и един от гурутата в тестването James Bach:
“Когато създаваш нещо в работата си и след това го предаваш за оценка, ти се чувстваш сякаш съдят самия теб. Това не е приятно чувство. И проблемът се задълбочава, когато тестерите лекомислено казват, че този малък нит или нат е “дефект”, сякаш всичко, което лично не им допада е огромен проблем с качеството за всички.”
6. “Това не може ли да се направи много по-лесно, ако е автоматично?”
Това зависи от това какво точно прави тестера, но дори отговорът да е “да”, кой ще управялва този автоматичен процес? Кой ще анализира резултата? Кой ще подбере правилните инструменти и ще реши кога и къде да бъдат приложени? Затова дори не си помисляйте да поставяте под въпрос ръчното тестване! Машините могат да правят много неша, но замяната на тестерите не е и никога няма да бъде едно от тях!
Някакви предложения за “забранени думички” пред тестерите? Споделете в коментарите.