Избягвам да съм негативна и хората, които ме познават, знаят това. Затова, без да се впускам в подробности, в този пост няма да говоря за начина, по който приключи месец март за мен, а за това как хората избират да приемат нещата в живота си.
Не искам да разказвам неприятни случки, затова ще спестя конкретната ситуация, но покрай нея чух доста разсъждения за начина, по който си пожелаваме различни неща, че Вселената сбъдва желанията ни и т.н. Принципно съм съгласна, че ако искаш нещо, то се случва, но не защото нещо отгоре го кара да се случи, а защото, когато имаш конкретна цел и посока, правиш всичко възможно, за да ги следваш.
Мислейки си това, попаднах на снимката, придружаваща този пост, и всъщност точно тя е поводът да реша да го напиша. Предварително трябва да кажа, че всичко това е мое лично мнение и ако не сте съгласни с мен, винаги можете да опишете вашите размисли по темата в коментарите.
Много хора са гледали и чели различни неща за визуализиране на желанията и за писане на листче на целите и т.н., като голяма част от тях очакват да стоят, да си представят това, което искат, да си гледат снимката или да си четат листчето и… Вселената ще се спусне над тях и всичко ще се случи когато и както го искат, независимо дали става дума за пари, любов, кариера, екскурзия или нова кола.
Драги ми вярващи,
Това няма да се случи!
Минала съм през всякакви етапи в живота си. Започвала съм много неща, които не съм довършвала. Преминавала съм от едно нещо към друго, коренно различно, буквално за дни. Работила съм без пари и т.н, и т.н. И след всичко това, честно казано, най-много съжалявам за моментите, в които съм стояла и съм чакала нещо да се случи. Хората ненапразно са казали “Залудо работи, залудо не стой”. Всичко, което съм правила – смислено или не толкова, ми е дало опит: грешки, от които да се уча, нов мироглед, различна гледна точка или друг начин, по който да свърша нещо. Правилно или грешно, всичко, което съм правила, ме е научило на нещо. А времето, прекарано в чакане… то е просто изгубено време.
Не мисля, че Вселената “работи” само за мен и аз трябва да ѝ заповядам да направи нещо за моя милост. Затова всяка година пиша план с целите си, но нещата не спират там, а цяла година работя и давам всичко от себе си, за да осъществя всяка една (или поне повечето) точки, записани в плана. И затова в края на годината благодаря на хората, които са били до мен и са помогнали желанията ми да се изпълнят и съм горда от себе си, че съм работила достатъчно, за да направя мечтите си реалност. Разбира се винаги има и доза късмет, но той е нещо, на което можеш да се надяваш, а не на което да разчиташ.
100000000000000000000334320000000000000ⁿ $$ ЧИСЛОТО НА ВСЕЛЕНАТА