Отдавна си мечтая за спокойна, лежерна почивка, по възможност някъде в планината – на тишина, спокойствие и чист въздух. Представях си любимата ми комбинация от хладния ромон на река, тучни горски поляни и зелени гори. Това лято реших, че е дошъл моментът за това, но ми трябваше поне идея. Почудих се малко и отговорът сам изскочи – някой в офиса ми беше показвал снимка на Дяволския мост в Ардино и беше запалил любопитството ми. Не само за моста, а и за Родопите като цяло – доста хора напоследък посещават различни кътчета от планината и отзивите винаги са пълни с възхита.
И така, “въоръжена” само с идея, реших, че ще изляза в едноседмичен отпуск, уточних най-подходящото време да “изчезна” от офиса и пуснах молбата. Единственото сигурно нещо беше, че искам да ида в Ардино за няколко дни и да видя моста. Това беше всичко, което знаех малко повече от две календарни седмици по-рано – имах предостатъчно време за уточняване на детайли.
Една седмица преди началото на почивката вече имах “план”!
Естествено, бях го измислила. Мислех си за лежерна разходка, с много пешеходни обиколки сред природата, без ранно ставане и обикаляне от място на място с автомобил. Затова бях решила да започна с три дни в Ардино, след което малка разходка из Кърджалийско (максимум една нощувка) и за финал – три нощувки във Ферини в Гърция. Опционално, можеше да празнувам рождения си ден в Галиполи в Турция.
Е, не стана така.. 🙂
Тъй като не познавам добре Южна България, а в централната и източната ѝ част почти не съм била, започнах да търся интересни места около Кърджали, които мога да посетя за времето, докато съм там. Порових в интернет, поразпитах колеги и приятели и поставях точки на картата на всички интересни места, за които разбрах. Така, четири дни преди тръгването картата почти не се виждаше от точки, а аз се опитвах да съставя нов маршрут, който да включва всичко интересно, но все пак да няма особено много шофиране. Междувременно, към нас решиха да се присъединят и двама приятели с четиригодишната си дъщеря.
Така, два дни преди тръгване, идеята за оставане на едно място и разходки в гората почти неусетно отстъпи място на нов план, а старият… е, не изчезна съвсем, но остана за “друг път” (може би след пенсия 🙂 ).
Така обаче започна моето приключение в Родопите…
За съжаление, нямаше как да видя всичко, включително нещата, които бяха планирани, дори такива, които бяха по път – времето се оказа изключително малко. За сметка на това, непрекъснато изскачаха нови и нови места, които не бяха нито в плана, нито на картата. Немалка част от тях успяхме да разгледаме. Останалите… за тях съм си обещала да се върна (както и за някои, които вече съм видяла, но определено един поглед не стига и искам да им се насладя отново).
Все пак през тази една седмица събрах толкова много впечатления, промених немалка част от представите си и си отпочинах наистина добре. А почивката още не е свършила и не се знае какво още ме чака!
За всичко това обаче ще разказвам малко по малко. Ако всичко е описано заедно, текстът ще е много дълъг, а различните места ще се размият едно в друго. Затова, дори с риск някои постове да са много кратки или на моменти да се смесват различни места, ще опитам всяко описание да е самостоятелно, с цялата необходима информация. А за всеки нов пост, ще помествам линк и тук.