V-образният модел за SDLC е разширен вариант на Водопадния метод, но вместо процесът на разработка на софтуера да се движи линейно надолу, след фазата на разработка, процесите се “извиват” нагоре, като по този начин графиката придобива характерната за модела V-образна форма.
V-образният модел набляга на връзките между отделните фази от жизнения цикъл на разработката на софтуера и как те се съотнасят към тестването. По хоризонталната ос е представено времето или степента на готовност на проекта (отляво-надясно), а по вертикалната – нивата на абстракция.
Основната разлика между V-образния и Водопадния модел е ранното планиране на тестването при първия.
Употреба на V-образния модел
Този модел за софтуерна разработка се използва, когато са изпълнени следните условия:
– известни и ясно дефинирани изисквания за софтуера.
– екипът е добре запознат с технологиите и инструментите, които се използват при разработката на програмния продукт.
Предимства и недостатъци на V-образният модел
Предимства
– Методологията е проста и лесна за прилагане.
– След всяка фаза има очаквания за конкретни резултати, което прави разработката лесна за проследяване
– Софтуерният проект има по-големи шансове за успех в сравнение с Водопадния модел, което се дължи на изготвянето на тест планове в началото на всеки ден по време на жизнения цикъл на софтуерната разработка. В комбинация с лесно разбираеми изисквания, това води до добри резултати.
Недостатъци
– Недостатъчно гъвкав, подобно на Водопадния модел
– Малката гъвкавост води до трудноемко и скъпо адаптиране към промени в обхвата на проекта.
– Софтуерът се разработва по време на фазата на имплементация, което означава, че няма как да се произведат предварителни прототипи на програмния продукт.
– Моделът не дава възможност за бързо и лесно отстраняване на проблемите, открити по време на фазите на тестване и качествен анализ.
V-образният модел е скъп и времеемък процес, който обаче започва с подробен план и завършва с ясна и пълна документация за проекта и софтуерния продукт.
